Top of this page
Skip navigation, go straight to the content

Брайън Грифин

Година, през която е поставена диагнозата: 1992 г.
Вид епилепсия: Генерализирани тонично-клонични пристъпи
Обича: да кара велосипед

Напоследък в живота на Брайън Грифин от Канзас е имало няколко доста драматични промени. Миналото лято изминал 2 000 мили с велосипеда си и отслабнал с 30 кг. Върнал се на предишната си работа в завод за трактори – а сега дори управлява произведените превозни средства извън завода. За пръв път съпругата на Грифин Стейси е спокойна, когато той е сам с трите им деца – шестгодишния Ашли, осемгодишната Амбър, и десетгодишната Джесика. А Грифин наистина обича да прекарва времето със семейството си. „Всеки ден ги прегръщам и им казвам, че ги обичам”, казва той.


Всичко това е станало възможно, защото след като е живял с епилепсия почти десетилетие – и ту е отказвал, ту е приемал да лекува последиците от нея – Грифин окончателно поема контрол над живота си. Въпреки че пристъпите са започнали в ранните му двадесет години в резултат на злополука с кола, която е претърпял на 16 години, той не само продължил да шофира, но участвал също всеки уикенд в рали с „Файърбърд” 1968, която сам ремонтирал. Една вечер, когато си тръгвал от състезанието, Грифин изгубил съзнание по време на силен пристъп и напълно потрошил чисто новото си возило, което имал от един месец. Само след 2 дни щял да навърши тридесет години. „Напълно отричах пристъпите си; бях убеден, че ако не призная, че ги има, те ще изчезнат”, казва Грифин. „Катастрофата обаче окончателно ми отвори очите.”

Грифин прибрал ключовете от своя „Файърбърд”, отказал алкохола и осведомил шефа си за риска от евентуален пристъп и че не е безопасно за него да продължи да работи на монтажната линия, където правел тракторите. Зарекъл се също да намери лекар, който няма просто да увеличи дозата на лекарствата му и да му каже, че занапред ще е така. Грифин казва: „Реших, че целта ми ще бъде никакви пристъпи повече. Просто вярвах, че може да се направи нещо повече”.

След посещението при трима невролози Грифин открил епилептолог, който го посъветвал да си направи лява лобектомия – хирургическа интервенция, с която се отстранява една част от мозъка. Въпреки че всички в семейството му били крайно притеснени, Грифин не се съмнявал, че всичко ще бъде успешно. „Моят епилептолог ми каза, че резултатът от операцията зависи колкото от вярата на пациента, толкова и от способностите на неврохирурга, затова си избрах да гледам положително на нещата”, казва той. Почти две години след дванайстата операция обаче Грифин има пристъп – голямо разочарование – когато лекарят му се опитал да му спре антиепилептичните лекарства. Накрая Грифин се примирил с необходимостта от лекарства и наскоро отпразнувал три години, откакто няма пристъпи. Днес той приписва на епилепсията това, че подредил приоритетите си. „Всъщност епилепсията ме направи по-добър човек”, казва той.

Други истории на пациенти

Прочетете още разкази на пациенти на www.epilepsyadvocate.com.

Епилепсията преобърна живота ми. Зарекох се да поема контрол и това ме направи по-добър човек.

Брайън Грифин